Някои хора смятат, че са алергични или чувствителни към мононатриев глутамат и той е многократно набеждаван като причина за различни физически симптоми като мигрена, гадене, храносмилателни разстройства, сърцебиене, астма и още безброй други оплаквания, включително и анафилактичен шок. Симптоми, които понякога са били обърквани със сърдечни пристъпи или алергични реакции, се наричат „Синдром на китайския ресторант“.

Мононатриевият глутамат (E621) активира (наскоро откритите) вкусови брадавици, чувствителни към умами, един от петте основни вкуса; този вкус се смята за основен в японската и китайската кухня, но не се среща толкова често в западната кухня, където понякога бива наричан „апетитен” или „в повече”. Смята се, че вкусовите брадавици „умами” реагират точно на глутамата, по същия начин, по който „сладките” реагират на захар.

Глутаминовата киселина е една от двадесетте аминокоселини, които влизат в състава на човешките белтъци; тя е критична за правилното функциониране на клетките, но не се смята за крайно необходима хранителна съставка, защото организмът може да си я произвежда от по-прости съединения. Освен че е една от градивните единици в синтеза на белтъци, тя е важна за функционирането на мозъка като стимулиращ невромедиатор. Свободната глутаминова киселина не може да премине през кръвно-мозъчната бариера в осезаеми количества, затова тя се преобразува в L-глутамин, който се използва от мозъка за гориво и синтез на белтъци.

Мононатриевият глутамат се съдържа естествено в морски водорасли и ферментирали соеви продукти и особено в екстракти от дрожди. По-малки количества има и в доматите, гъбите и сиренето „Пармезан“. Използва се в много по-големи концентрации за овкусяване на чипс, царевични пръчици и други подобни храни, както и на замразени полуготови храни и бързи храни. Широката му употреба се дължи повече на факта, че е по-евтино да се добави мононатриев глутамат, отколкото да се добавят други аромати и овкусители.

Мононатриевият глутамат е открит и патентован от японския изследовател Кикунае Икеда от Токийския имперски университет, който успял да го получи чрез кристализация в бульон от водорасли. За първи път започнали да го продават под марката Аджи-но-мото в Япония. Съвременният търговски мононатриев глутамат се произвежда чрез ферментация на нишесте, захарно цвекло или меласа.

Въпреки че през 80-те години безпокойството на обществото достига до истерия, интересът към проблема от тогава досега е почти напълно стихнал и в наши дни общо взето загрижеността за съдържанието на мононатриев глутамат в храните е много малка.