Ориентация към печалбата

Фармацефтичните компании са стопански корпорации като всички останали – те съществуват, за да печелят пари. Следователно, основната цел на корпоративното предлагане на лекарства е, да увеличава печалбата като стимулира потребителското търсене на лекарствени продукти. Този подход подхранва неетичното предлагане на лекарства по няколко начина. Най-типичните злоупотреби включват:

• Представяне на подвеждащи или неверни твърдения за лекарствени продукти.
• Умишлено прикривани рискове или странични ефекти при някои лекарства.
• Предоставяне на финансови стимули на лекари, за да предписват определени лекарства на пациентите.
• Използване на здравни кампании за промоция на лекарствени средства, вместо за промоция на профилактика и здравословен начин на живот.

Тези методи естествено водят към нерационална и хаотична употреба на лекарства от потребителите, които създават рискове за здравето им.

Потребителският интернационал вярва, че здравето на потребителите трябва да стои пред корпоративните печалби. Ето защо призоваваме към повече прозрачност и здравно информационни кампании, както и премахване на подаръците за доктори.

Кой следи за етично предлагане на лекарствата?

Неприятният отговор е… най-вече самите фармацефтични компании.

Критериите на  СЗО

Световната здравна организация (СЗО) е изработила глобални критерии – бенчмарк (Бенчмаркинг е процес, при който организациите оценяван различни аспекти на своята работа, сравнявайки я с най-добрите практики и модели) за оценка на неетичното предлагане на лекарства. Този критерии, обаче не са задължителни и не водят до никакви правни последици.

В много национални закони съществуват известни регулации на предлагането на лекарства, но те са изключително разнообразни и неефективни. В Европа например много държави поддържат саморегулацията сред индустрията и властите не са активни в осъществяването на мониторинг на злоупотребите.

В Азия, Латинска Америка и Африка корупцията и слабото управление силно ограничават мониторирането на корпоративното предлагане на лекарства.

Затова, саморегулацията от индустрията е основният механизъм за превенция на неетичното предлагане на лекарства.

Кодексите на индустрията

Съществуват няколко кодекса на фармацефтичните производители за недопускане на неетичен маркетинг. Тези кодекси се различават силно по своето съдържание. Те, също така, не винаги функционират успешно.

Забрана на директната реклама на лекарства

С изключение на САЩ и Нова Зеландия, в повечето страни (в т.ч. България) рекламата на лекарства с лекарско предписание е забрана. Компаниите, обаче намират нови ефективни начини за въздействие на потребителския избор чрез:

• спонсориране на организации на пациентите
• финансиране на здравни кампании
• поддържане на интернет страници с информация за лекарства, забранени за реклама
• подпомагане на медицински експерти

Потребителския интернационал е за въвеждането на законодателство, което изцяло регулира всички форми на промоции, включително интернет и здравните кампании. Последните пък, трябва да се осъществяват само от независими организации.

Какви са рисковете за здравето вследствие на неетичния маркетинг?

Фармацефтичните компании често казват, че предоставят ценна информация и повишават здравната култура на хората. Но реалността показва, че неетичните методи за продажба могат да имат и сериозни отрицателни здравословни последици. Например, фармацефтичната компания Merck прикрива информация за странични ефекти за кръвоносната система при използване на лекарството Vioxx, въпреки че са знаели за тези ефекти четири години преди лекарството да бъде спряно от производство. Компанията е влагала по 160 милиона долара на година за маркетинг на това лекарство. Vioxx станал причина за между 88 000 – 140 000 случая на сърдечни заболявания само в САЩ.
Както този случай показва, неетичното предлагане на лекарства е потребителски проблем, защото:

• Нарушава фундаменталното потребителски право на информация за продуктите
• Стимулира нерационална употреба на лекарства, водеща до рискове за здравето

Можете да коментирате материала.